РАЗКЍХВАМ СЕ, -аш се, несв.; разкѝхам се, -аш се, св., непрех. Започвам много да кихам. Пушилката пак тръгна към ковача и Петър Сусов. Петър Сусов се разкиха още повече. Й. Радичков, СР, 161. Случи се така, че едно нищо и никакво перце от крилото на гордия небесен цар [орела] погъделичка носа на някакъв нервен пенсионер и той се разкиха. Тонич, ГЗМ, 30. Той се разкиха, нослето му се запуши, започна да диша тежко и неспокойно. Г. Караславов, ОХ II, 488.